Диалози 2

Дата:
28.03.2023
(Вторник)
Час:
19:00 ч..
Място
зала "Европа"
Програма:

В. Казанджиев - Струнен квартет №9

К. Шимановски - Струнен квартет №2

Р. Шуман - Струнен квартет №3

На квартет „Фрош“ – с възхита и благодарност е написал на титулната страница на своя Девети струнен квартет големият български композитор и диригент Васил Казанджиев. Под посвещението е изписана датата 14 януари 2020.

Деветият квартет на Васил Казанджиев имаше своята концертна световна премиера на 11 януари 2021, след онлайн премиера, предизвикана от ковид-затварянето, която се състоя през май 2020. Квартетът е с времетраене около 15 минути, върви нацяло, в една част, но както и в предишни композиции на Казанджиев в жанра, тук се открояват няколко дяла. Започва с бавно, тържествено по характер, въведение в строга изразителна интервалика, с пластична мело- дика. Следва по-активен в темпото дял, с водеща линия на виолончелото и с темброво напластяване от останалите инструменти. И тук композиторът прави впечатляващи звукови открития – сонорната страна на творбите му винаги е била централна за него. Формира се сгъстен сонорен пласт от глисанди, пицикати, тремоли, кратки реплики – с нарастване, което стига до някакъв тип звуков хедонизъм, чието постепенно успокоение завършва втория дял. Виолата въвежда адажиото, монологът ѝ, в съгласие с виолончелото звучи протяжно, ламентозно. Красивата, полифонично изградена, сякаш безмензурна мелодия разгръща пространство, в което се заражда поредното активно движение със сгъстяване на звукотембровите предложения в задъхано скоростно движение. Финалната фаза-епилог резюмира в кратки щрихи и елементи от началото на творбата основни поанти в нейната структура.

Струнен квартет Фрош отдавна е усвоил великолепно музикалния език на композитора; не случайно от четвъртия си квартет Казанджиев им посвещава всяка своя следваща творба. В късния си творчески период композиторът откри отзивчивостта, способността и енергията на състава и това сътрудничество очевидно е сериозен импулс за него.

Големият полски композитор Карол Шимановски е автор на два струнни квартета. Вторият е написан за участие в композиционен конкурс на Обществото за камерна музика във Филаделфия. Творбата не печели конкурса. Победители са Бела Барток с Третия си струнен квартет, както и Алфредо Казела със Сере- нада за пет инструмента. Шимановски не харесвал много квартета си и не бил изненадан.

Над заглавните редове на партитурата композиторът е изписал посвещение На д-р Олгирд и Юлия Соколовски, които са негова приятелска семейна двойка от Закопане. Квартетът започва с извънредно деликатното, дори крехко звучащото движение в средните гласове в пианисисимо, което съпровожда тема, изложена в първи цигулки и виолончели. Пър- вата част е експресивна, с приказна, мистериозна красота. Скерцозната втора част, която започва веднага (attacca), съчетава рондо с вариации, но изричането на тази формална особеност не подсказва мощната инструментална инвенция на композитора – най-вече в мелодичния строй на ансамбъла и щриховата му специфика, както и интензивната смяна на характера на музикалното движение. Меланхоличната трета част е изградена основно върху двойна фуга, която стига до катарзисна кулминация.

Квартетът е предизвикателство пред изпълнителите с колорита си, със сложната инструментална ансамблова лексика, с изненадващите промени във фактурата, с внезапните и различни по характер контрасти в изграждането на музикалната структура.

Първото изпълнение на творбата е на 14 май 1929 във Варшава. Изпълнители са музикантите от Варшавския струнен квартет. Сложната фактура и музикалната проблематика на произведението са причина той да не се изпълнява така често, както други творби на композитора. Малко са и българ- ските ансамбли, които показват великолепните качества на тази творба.

През 1842 Роберт Шуман създава три струнни квартета. Идеята да се насочи към този жанр се ражда по-рано и затова свидетелстват писма на композитора от 1838. А през 1839 той пише на Клара Вик, че е започнал работа върху два струнни квартета: На теб мога да кажа, че започнах добре като Хайдн, но просто не ми стига времето и нямам покой. Но в тази година той завършва Детски сцени, Крайслериана, Виенски карнавал. Което идва да подскаже, че по отношение на квартетния жанр все още е имал известни съмнения. Разбира се Шуман е познавал класическата и съвременната му квартетна литература (ярко свидетелство за това са неговите рецензии за камерни концерти в Гевандхаус). През пролетта на 1842 той решава да продължи с опитите си в жанра, като за целта в продължение на два месеца изучава много сериозно квартетите на Моцарт и Бетовен.

Трите квартета на Роберт Шуман, оп.41 са написани през юни и юли 1842. Най-напред те били просвирени в дома на цигуларя Фердинанд Давид, който бил примариус на струнен квартет Гевандхаус, а също и концертмайстор на оркестър Гевандхаус в Лайпциг, чийто музикален директор тогава (или както е била определяна тогава длъжността Гевандхаус-капелмайстор) бил Феликс Менделсон. Квартетите на 32-годишния Шуман били оценени високо и особено щедър в оценките си бил Менделсон – не случайно и трите квартета са посветени на него. По-късно, през 1847 Шуман ще напише: Все още считам квартетите си за най-добрите произве- дения от ранния ми период…

Най-завършен и най-сложен композиционно от квартетите на Роберт Шуман е Третият струнен квартет, оп. 41 №3 в ла мажор. Неговата четиричастна структура е близка по мащаб до симфоничната форма. Започва с бавно въведение от седем такта, с мигновено завладяващо лирическо настроение на началния мотив, с изразителни паузи-дихания и финалното под- чертаване само на квинтата от мотива, която привлича вниманието като недовършена реплика. Но тя инициира движението в началото на бързия дял на частта, с две теми с широко мелодическо разположение. Забележително е скерцото (втората част) на творбата, една рядко чувствена амалгама от идилични настро- ения – във формата на тема с четири вариации, които градират емоционалното напрежение в частта. Бурен, енергично силен епизод – така определя Чайковски четвъртата вариация. Бавната част внася атмосферата на лирическа идилия, в която се прокрадват сенчести настроения. Контрастен по настроение е финалът на квартета, в който доминира предпочитаният от Шуман точкуван ритъм (да си спомним финала на Симфо- нични етюди).

 

62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.

 

Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.

 

Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.

 

Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.

  • 1

  • 1

ПАРТНЬОРИ

СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

Сайтът използва бисквитките (“cookies”), които ни помагат, за да предоставим определени функционалности. Продължавайки да използвате този сайт, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ съгласно нашата Политика за използване на бисквитки.
ОK
© Мартенски музикални дни 2012 - 2024 | Design & Development by FORMA Design Bureau